Иван-Асен Николов Петков е роден в София на 19 октомври 1915 г., но поради календарната реформа от април 1916 г. е записан в регистрите с рождена дата 1 ноември 1915 г. Семейството е от интелектуалните среди, бащата Никола Петков е инженер, завършил Техническия университет в Мюнхен, а майката Руска Коларова-Петкова е дъщеря на княжеския комисар на източните железници в Пловдив Михаил Коларов. Със съпругата си Янка Долчинкова-Петкова, родена през същата година, се запознават при следването си в Софийския университет и сключват брак през 1941 г. Тя е преподавател по философия и френски език. Имат две деца, доц. Николай Петков - геолог, и Людмила Петкова-Миленова - географ и директор на Центъра за приложение на спътникови изображения РЕСАК, и трима внуци - Ася Петкова, Павел Миленов и Любен Петков.

Професор Петков е любител на музиката и спорта. През студентските си години участва в хор "Кавал". Свири на пиано, скиор е и играе тенис дори в напреднала възраст.

Професор Петков завършва земния си път на 18 декември 2005 г. в София на 90-годишна възраст, оставяйки трайна следа в българската геофизика и в хората, които са го познавали.

Иван Петков завършва Втора мъжка гимназия в София с отличен успех. През 1938 г. завършва специалност "Математика" и втора специалност "Физика" във Физико-математическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". След дипломирането си работи като радиоинженер в инженерно-техническата фирма ЕЛФА.

От март 1941 до 29 декември 1946 г. е асистент на ръководителя на секция при Астрономическото отделение на Държавния географски институт. Съвместно с акад. В. Христов полага началото на гравиметричните изследвания в България. Основава гравиметричната мрежа в България с махален апарат във връзка с гравиметричната снимка на страната за нуждите на геодезията и геоложките проучвания. Създава и еталонен гравиметричен полигон с две точки: Агрономическия факултет (сега Факултет по биология на Софийския университет) - Драгалевския манастир, по който дълго време се еталонират българските гравиметри във връзка с решаване на задачите на приложната геология.

От 30 декември 1946 г. работи в Геофизичния отдел на Дирекцията за геоложки проучвания като старши геофизик.

От 1947 до есента на 1948 г. е на специализация в бившия СССР в системата на Министерството на геологията по проблемите на сеизмичните изследвания в Общосъюзния институт по проучвателна геофизика в Ленинград и изследователските експедиции: Севернокавказката сеизмична експедиция за изследване на нефт и газ и Подмосковската сеизмична експедиция за изучаване на кристалинния фундамент на Руската платформа. Взима участие в цялостната обработка на експерименталния сеизмичен материал във връзка с решаване на задачите на приложната геология.

В края на 1948 г. е ръководител на регионалните гравиметрични и геомагнитни изследвания в Североизточна България.

От пролетта на 1949 до 1950 г. ръководи първите сеизмични изследвания в България, като се внедрява методът на челните (пречупени) сеизмични вълни в Ломско за решаване на структурни геоложки задачи при търсене на нефт и газ в системата на Главното управление по геология.

През 1951 г. е ръководител на сеизмичните изследвания на Бургаския въгленосен басейн. Същата година е ръководител на сеизмичните изследвания в Провадийско за оконтуряване на солното тяло във връзка със суровинната база на содовия завод в Девня.

През 1952 г. е ръководител на сеизмичните изследвания по метода на челните (пречупени) сеизмични вълни в състава на съветската експедиция за търсене на нефт и газ в приморската част на Южна Добруджа във връзка с изучаване на Тюленовската нефтеносна структура.

През 1953 - 1954 г. е ръководител на сеизмичните изследвания в Тракийската равнина за търсене на рудни полезни изкопаеми между Илийските и Манастирските височини и част от въглищния басейн в "Марица-изток", както и за решаване на структурно-геоложки задачи в най-дълбоката част на Тракийския терциерен басейн.

От 1955 до 1960 г. е ръководител на Сеизмичния сектор към Геофизичния отдел на Главно управление по геология (сега Комитет по геология) и ръководител на Тематичната група, в които се извършват сеизмичните изследвания в страната (включително и изучаване на земетресенията), както и съставяне на гравиметрична карта на Северна България в М 1:200000 за решаване на структурните геоложки задачи за търсене на нефт и газ и тектонско райониране.

През 1958 - 1959 г. за пръв път извършва абсолютното определяне на силата на тежестта (земното ускорение) за България чрез махална гравиметрична връзка със световната гравиметрична точка в Потсдам с висока точност. С това определяне на силата на тежестта нашата страна се свързва с гравиметричната мрежа на страните от Източна Европа за решаване на геофизични, геоложки и специални задачи от висшата геодезия и изучаване на строежа на Земята. Тези измервания са последвани от гравиметрични връзки между страните от Източна Европа.

През 1959 г. във връзка със създаването на гравиметричната карта на страната в М 1:200000 ръководи полагането на първоредната гравиметрична мрежа в България със самолетно транспортиране на гравиметър.

През 1961 г. ръководи взривно-сеизмичните изследвания на язовирната стена в Кърджали във връзка с инженерно-сеизмичните проучвания съвместно със съветски специалисти.

Изследванията в областта на приложната геология са изложени в доклади и техните резултати служат за по-нататъшни проучвания, които намират приложение в осигуряването на минерално-суровинната база.

От учебната 1953/1954 г. е хоноруван преподавател в провежданите за първи път в страната курсове по сеизмични методи и гравиметрия към катедра "Метеорология и геофизика" на Физическия факултет при СУ "Св. Климент Охридски". От 1957 г. започва курс по обща физика в същия факултет, а от 1959 г. води курс по геофизика към Геолого-географския факултет на СУ.

През 1961 г. е хабилитиран за старши научен сътрудник към Научно-изследователския геологически институт и ръководител-основател на сектор "Приложна геофизика". Почти едновременно е хабилитиран за доцент по геофизика, като е и основоположник на сектора "Геофизика" при катедра "Метеорология и геофизика" на СУ.

През 1964 г. за първи път у нас води двусеместриалния курс по обща геофизика.

През 1968 г. е хабилитиран за професор, като ръководи по съвместителство секция "Геофизика" към Геологическия институт на БАН, а до 31.12.1975 г. е ръководител на Централната лаборатория по приложна геофизика.

Ръководител е на договора по сеизмично моделиране в научноизследователския сектор към Софийския университет.

В трудовата си дейност и в научните си изследвания на строежа на Земята съчетава науката с практиката.

Научната дейност на професор Петков е в няколко основни направления и с оригинални приноси.

I. Решаване на правата и обратната сеизмокинематична задача във връзка с изследване на строежа на еластични среди - земната кора. Разработена е теория за определяне на скоростните и геометричните параметри на многослойни среди посредством отразени и челни сеизмични вълни както при изследване на слоести среди, така и при изучаване на триизмерни тела и цилиндрични повърхности във връзка с решаване на редица приложни задачи при изследване на строежа на земната кора. Разработени са теория за изследване на скоростно-градиентни среди и теория на сеизмичните изследвания.

II. Изследване на строежа на земната кора в България с приложения на сеизмичния, гравиметричния и геомагнитния метод, както и геотермични изследвания. За пръв път в България през 1963 г. въз основа на гравиметричния метод се изучава поведението на границата на Мохоровичич между земната кора и горната мантия. Изучаване на дълбочинния строеж на земната кора до границата на Мохоровичич чрез метода на дълбочинното сеизмично сондиране съгласно международната програма "Планетарни геофизични изследвания". Заключителна част от тези изследвания са резултат от геофизичните проучвания в различни райони на страната с оглед решаване на приложните геологически задачи. Изучаване на физическите свойства на скалните формации.

III. Изследване на геофизичните полета и съставяне на геофизични карти. Съществен е приносът на проф. Петков за определянето за пръв път на абсолютната стойност на силата на тежестта (земното ускорение) в България във връзка с решаване на приложни и фундаментални задачи. Редактиране и съавторство при съставяне на гравиметричната карта на страната в М 1:200000 във връзка с прогнозирането на полезни изкопаеми, тектонското райониране и изучаване на дълбочинния строеж на земната кора. Съавторство в съставянето на тектонската карта на България в М 1:200000. Съставяне на геотермична карта на България.

IV. По инициатива на проф. Петков се провежда микросеизмичното райониране на гр. София във връзка с антисеизмичното строителство през периода 1968 - 1970 г. Участва в изучаване на сеизмичността на България и в съставянето на прогнозните сеизмични карти на страната за различни периоди. Колективът на тези изследвания е носител на наградата на БАН за постижения в науките за Земята и техническите науки за 1980 г.: внедрителска дейност в помощ на практиката - в строителството. Участие в Балканския сеизмичен проект на ЮНЕСКО.

Проф. Петков публикува 14 монографии и над 100 научни труда, индивидуално и в съавторство, в наши и чужди авторитетни академични и други издания, значителен брой от които се цитират в страните от бившия СССР, Германия, Унгария, Чехия, Словакия и др. Публикувани са също така десетки съобщения и хроники за научни събития в наши академични печатни органи. Списък на по-голямата част от публикациите са дадени в раздела "Библиография" на настоящата книга.

Председател е на Националния комитет по геодезия и геофизика при Единния център по науки за Земята (ЕЦНЗ) на БАН, който координира международното сътрудничество на БАН по комплексната програма "Планетарни геофизични изследвания" (КАПГ) и тематиката на Международния съюз по геодезия и геофизика.

По международното научно сътрудничество е координатор за България в подкомисията "Динамика и строеж на Земята" на КАПГ, национален представител към международната асоциация "Сеизмология и физика на земната вътрешност" към Международния съюз по геодезия и геофизика.

Член на пленума на бюрото на Комисията на академиите на социалистическите страни по международната програма "Планетарни геофизични изследвания" .

Инициатор за включването на нашата страна в програмата "Планетарни геофизични изследвания" по темата "Дълбочинно сеизмично сондиране" .

Член на: научния съвет на Единния център за науките за Земята, БАН; ръководството на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия; комисията по геофизични, геоложки и географски науки при Висшата атестационна комисия (ВАК); специализирания съвет по геофизичните науки при ВАК; специализирания съвет по геологическите науки при ВАК; научните съвети на Геофизичния институт на БАН и на Научноизследователския институт по полезни изкопаеми при Комитета по геология; Карпатско-балканската геологическа асоциация.

Редактор и автор към раздела "Геофизика на сушата" на петтомната "Кратка българска енциклопедия" и "Енциклопедия А-Я" на БАН. Член на редакционната колегия на "Българско геофизично списание" на БАН.

Като представител на Софийския университет, БАН и Комитета по геология, участва в международни конгреси, симпозиуми и колоквиуми с доклади в бившите социалистически страни, Дания, Испания, Швеция, Франция, Люксембург, Англия, както и в експедиции.

Води лекции по геофизика във Фрайбергската минна академия (ГДР) и Кралското висше техническо училище в Стокхолм. Лектор по сеизмология и строеж на земната кора в Университета на Упсала (Швеция).

Чете основни курсове по: сеизмометрия, гравиметрия, обща геофизика във Физическия факултет и геофизика в Геолого-географския факултет на СУ. Лектор в дружество "Георги Кирков". Научен ръководител на дипломанти и докторанти.

Преди 9 септември 1944 г. като ученик и студент участва в младежкото прогресивно движение. Част от тази дейност е отразена в антологията "Загиналите завещаха", Партиздат, 1979 г.

През октомври 1944 г. става член-учредител на партийната организация при Държавния географски институт.

Председател на профкомитет в Предприятието за геофизични проучвания (1957 - 1959). Председател на Студентското научно дружество при Физическия факултет на СУ.

Народен съветник в район "Васил Левски" (1966 - 1971).

Заместник-декан на Физическия факултет на СУ (1975 - 1979) по научната дейност.