Иван-Асен Николов Петков е роден на 01.11.1915 г. в София в семейство на интелектуалци. Баща му Никола Петков е машинен инженер, завършил висше образование в Мюнхенската политехника. Иван-Асен Петков завършва средно образование във Втора мъжка гимназия в София през 1934 г. с отличен успех. През 1938 г. завършва висше образование по специалностите "Математика" и "Физика" във Физико-математическия факултет на СУ.

Самият Иван-Асен Петков разказва свои спомени за съвместната си работа с д-р Владимир Христов в ДГИ и въвеждането му като нов служител в ДГИ в първите гравиметрични определения в България. Те са предшествани от няколкогодишни предварителни научно-практически дейности при най-активната поддръжка на началника на ДГИ полк.-инж. Гроздан Грозданов. През 1939-1940 г. лично д-р Вл. Христов заминава на няколкомесечна специализация в Геофизическия институт в Потсдам, Германия. Там той усвоява работата с 4-махален апарат за относително определяне на силата на тежестта, който апарат тогава е считан за най-точния уред за релативно определяне на силата на тежестта с точност ± 1 мгал. По-късно, след 1941 г., Иван-Асен Петков поема и сам извършва тези измервания.

През 1940 г. ДГИ доставя 4-махален апарат от световноизвестната фирма "Аскания" с модерна фоторегистрация на люлеенето на махалата, която осигурява висока ефективност при измерванията с регистрационна апаратура. Добре известно е, че измерванията с махален апарат изискват специални лабораторни условия, на каквито отговарят избените помещения на тогавашния Агрономически факултет на СУ на бул. "Драган Цанков". Именно там се устройва основната гравиметрична станция на България с дълбоко фундирани стълбове за махалния и регистриращия апарати и специална термостатна апаратура, с които Иван-Асен Петков продължава започнатите от д-р Вл. Христов прецизни гравиметрични измервания през 1941 г.

След дипломирането си Ив. Петков е работил като радиоинженер в Инженерно-техническата фирма "ЕЛФА" в продължение на три години до 1941 г. Същата година той е постъпил като асистент в Астрономическото отделение на ДГИ при МВ и е поел извършването на наблюденията в Гравиметричната станция в София. Те са били наложителни във връзка с полските работи и подготовката на наблюденията в първите 3 нови полски станции в градовете Кюстендил, Горна Джумая (сега Благоевград) и Петрич. Махалната гравиметрична мрежа обхваща 23 пункта в Югозападна и Северна България със средни разстояния от 50 до 70 км. Измерванията са извършени по триъгълна система с трайно повтаряне и с контролни измервания в главната гравиметрична станция в София.

По инициатива на д-р Вл. Христов през 1943 г. е създаден гравиметричният полигон по отсечката "Агрономически факултет - Драгалевски манастир" с денивелация от 400 м. По този полигон в продължение на десетилетия у нас се еталонираха статичните гравиметри на Главното управление по геология.

Пак по инициатива на д-р Христов са извършени и измервания във връзка с определяне на абсолютната стойност на силата на тежестта за България в основната станция в София през 1959-1960 г.

По-късно е извършена махална гравиметрична връзка между София и световната гравиметрична точка в Потсдам от два независими екипа - немски екип под ръководството на д-р К. Елстнер и български екип под ръководството на доц. Иван-Асен Петков. С това първо определяне на силата на тежестта за България, извършено пак по инициативата на проф. Вл. Христов, нашата гравиметрична система още през 1961-1962 г. е отнесена към Потсдамската гравиметрична система. Това привързване е много важно за решаването на много глобални геофизични задачи и задачи, свързани със социалната практика [15, 16, 22].

Съдбата събира професионално и творчески тези двама млади и перспективни български учени във военното ведомство - д-р Христов и Петков. Нещо повече, съвместната им научна, научно-приложна и организационна работа ги прави добри приятели и верни съратници в областта на висшата геодезия и приложната геофизика в продължение на 6 десетилетия. Те са едни от най-активните дейци на Националния комитет по геодезия и геофизика в България и го представляват достойно на многобройни научни форуми у нас и в чужбина, а също и по линията на КАПГ, т.е. Кооперацията (сътрудничеството) между Академиите на науките (или съответстващите им организации) в страните от Централна и Източна Европа по проблемите на Планетарната Геофизика.

В началото на 1947 г. Иван-Асен Петков започва работа в Геофизичния отдел на Управлението за минни и геоложки проучвания с цел търсене и проучване на полезни изкопаеми. Веднага е изпратен на специализация по методите на сеизмопроучването в Москва. След завръщането си в България през 1948 г. се включва в провеждането на регионалната гравиметрична и магнитна снимка на България в мащаб 1:500 000.

За Иван-Асен Петков 50-те години на ХХ-ти век са период на активна практическа, теоретическа и интерпретаторска дейност в областта на геофизиката и сеизмиката - проведени са широкообхватни сеизмопроучвателни работи за изучаване на солното тяло на Провадийското находище, Бургаската падина, Тюленовското нефтено находище, Тракийската низина и др. Иван-Асен Петков ръководи тематична геофизична група с предмет на дейност сеизмопроучване, съставяне на геофизични карти, интерпретация на геофизични данни и изучаване на физичните свойства на скалите. Той лично участва в специализирани сеизмологични изследвания и експедиции, свързани със сеизмичното и микросеизмично райониране на България за целите на противоземетръсното строителство.

В изпълнение на съглашението между БАН и АН на ГДР, подписано от българската страна от акад. Вл. Христов и акад. Йовчо Йовчев - геолог (1902-1990г.), Иван-Асен Петков оглавява българския екип, който осъществява махална гравиметрична връзка със световната гравиметрична мрежа, респ. с точката в гр. Потсдам в ГДР. В резултат от тази връзка за първи път е определена абсолютната стойност на силата на тежестта в Софийската гравиметрична станция.

През периода 1959-1960 г. Петков организира извършването на високоточни гравиметрични измервания със статични гравиметри в 12 точки на българска територия и 1 точка в Букурещ с използването на самолет. С това е направена една много важна стъпка в развитието на българската гравиметрия, като е създадена опорна първокласна самолетна гравиметрична мрежа.

Гореописаните два експеримента, осъществени от Иван-Асен Петков, се считат за уникални. С тях завършва един труден и важен етап от развитието на българската гравиметрия. Този етап оказва силно влияние върху последващите изследвания в областта на абсолютните измервания, геодезията и гравипроучването. Свързването на българската гравиметрична мрежа с мрежите на другите европейски страни има фундаментално значение за изучаването на строежа на Земята, решаването на задачи на висшата геодезия, военното дело, проучването на полезните изкопаеми и др.

През 1953 г. Ив. Петков става хонорован преподавател в СУ и чете първите самостоятелни курсове по "Гравиметрия" и "Сеизмометрия" пред студентите от Физическия и Геолого-географския факултет. От 1957 г. той чете и първия курс по "Обща геофизика". През 1961 г. Ив. Петков се хабилитира за доцент във Физическия факултет на СУ. Той се счита за безспорен основоположник на специализацията по геофизика в катедра "Метеорология и геофизика". По същото време той е избран и за старши научен сътрудник в Геологическия институт на БАН и Комитета по геология.

През 1968 г. доц. Ив. Петков е избран за професор във Физическия факултет на СУ. Същата година излиза от печат първата част "Сеизмология и сеизмично изследване на земната кора" от неговия двутомен учебник по "Обща геофизика", а 3 години по-късно излиза и втората част "Гравиметрия, земен магнетизъм и земно електричество". Тези две негови книги се считат за основен курс за студентите по геофизика, от който са се учили и ще се учат още много български геофизици и геодезисти.

Ето какво написа за проф. Петков д-р Даниела Денева-Пауър от Института по сеизмология "Карнеги" във Вашингтон:

От началото на 60-те до края на 80-те години на ХХ-ти век проф. Ив. Петков решава различни важни задачи в българската геофизика и геология като ръководител и участник в многобройни научни колективи, каквито са например:

Проф. Ив. Петков осъществи едни от пионерните определения на дълбочината до границата на Мохоровичич по гравиметрични данни през 1962 г. По-късно той е станал и ръководител на катедрата по геофизика в СУ.

Комплексният подход при интерпретацията на геофизичните данни е характерна черта в дейността и научното творчество на проф. Петков. Той е автор на 140 научни публикации, обзорни статии и научно-популярни материали. Автор, съавтор и редактор е на повече от 12 монографии и сборници. Трудовете му са публикувани в авторитетни наши и чужди издания на български, руски, немски, френски и английски език - в СССР, ГДР, Унгария, Чехословакия, ФРГ и др. Те имат високото признание на българската геофизична и геодезическа общественост, получили са и международна известност. Творчеството на проф. Петков го легитимира като опитен, талантлив и многопланов специалист и изследовател.

През целия си живот проф. Ив. Петков е извършвал освен чисто научната си дейност и огромна научно-организационна и обществена дейност. Той е бил 15 години председател на НКГГ - от 1977 г. до 1991 г. и негов постоянен член след възстановяването му след 9.ІХ.1944 г.

Проф. Петков е чел лекции във Фрайбергската минна академия - ГДР, в Кралското висше техническо училище в Стокхолм, в Университета в Упсала - Швеция и др.

Проф. Петков е бил член на редица научни съвети на различни институти на БАН - ГФИ, Геологическия институт, ЦЛВГ, Единния център по науките за Земята (ЕЦНЗ), Научния съвет на Физическия факултет на СУ и на Научно-изследователския институт по полезни изкопаеми при Комитета по геология; член на Специализираните научни съвети по геологически и геофизически науки при Висшата атестационна комисия (ВАК); член на редколегиите на поредицата "Висша геодезия" на ЦЛВГ, "Българското геофизично списание" и "Геологика Балканика" на БАН; почетен член на Дружеството на физиците в България; дълбокоуважаван член на Дружеството на геофизиците в България.

Негови добри приятели сред геодезистите бяха акад. Вл. Христов, ст.н.с. І ст. дфмн Н. Георгиев, ст.н.с. инж. Ив. Тотоманов и ст.н.с. І ст. дтн. Н. Петрова от ЦЛВГ - БАН, проф. В. Пееевски и проф. М. Даскалова от УАСГ, проф. Ив. Хайдушки от ГУГКК, проф. д-р М. Венедиков от ВЛТИ, проф. Л. Димов и проф. д-р Ив. Иванов от МГУ, чл.-кор. А.

Венедиков от ГФИ - БАН, ст.н.с. І ст. дтн Мл. Младеновски, генерал Н. Евтимов и полк. Н. Иванов - началници на ВТС при ГЩ на МО и др., с които той работеше съвместно по редица международни проекти по линията на НКГГ и КАПГ.

С присъщата му гражданска позиция и активност проф. Петков развиваше и широка дейност като член на различни научни дружества и съюзи. За това говорят делата му в Студентските научни дружества, Научно-техническия съюз по минно дело, Съюза на научните работници в България, мандата му като общински съветник в столичния район "Васил Левски" през периода 1966-1971 г. За своята научна, организаторска и обществена дейност проф. Ив. Петков е награждаван многократно с държавни и ведомствени отличия и награди - орден "Кирил и Методий" - І-ва степен през 1965 г., Народен орден на труда - златен през 1975 г. и др.

Проф. Ив. Петков владееше перфектно немски и руски; обичаше музиката и сам свиреше на пиано. Беше предан на семейството, децата и внуците си. Обичаше спорта - караше ски, играеше футбол и тенис на корт, дори и в напреднала възраст. Той имаше великолепно чувство за хумор. Беше мъдър, общителен и доброжелателен човек.

Проф. Иван-Асен Петков почина на 18.12.2005 г. на 90-годишна възраст в София. Със своята компетентност, мъдрост, скромност, честност и сърдечност проф. Петков остава завинаги един от най-уважаваните и обичани преподаватели и колеги, един от най-изявените пионери-изследователи в ДГИ, работили активно в областта на геофизиката, гравиметрията, магнитните изследвания, геологията и сеизмиката в тясно сътрудничество с геодезията, основоположник на висшето геофизично образование в България.