Трудно е да се прецени и отрази в няколко страници какво представлява човекът проф. Иван Петков, какъв е неговият професионален и творчески път, неговата ръководна роля за развитието на българската геофизична наука и какво е оставил за поколенията. Той е сред учените, които сътвориха българската геофизика от 50-те години на миналия век, та до началото на настоящия, XXI век. От 1947 г. той изцяло се посвещава на прилагането на различни геофизични методи за целите на геологията и свързаната с тях научна дейност. Тогава в страната ни започва мащабна индустриализация и механизация във всички области на материалното производство. Интензивно се развиват геологопроучвателната дейност и изучаването на геоложкия строеж на нашите земи. Открити и проучени са значителен брой находища на въглища, рудни и нерудни изкопаеми и уран. Успоредно се разширяват геофизичните проучвания, а един от "върховете" е създаването на Предприятието за геофизични проучвания и геоложко картиране (ПГП и КГ през 1966 г.), в което се обединяват всички геофизични групи, принадлежащи преди това на териториалните геоложки предприятия. Към 1970 г. на територията на страната работят: 10 - 13 многоканални сеизмични станции, главно за търсене на нефт и газ; повече от 15 комплексни групи за търсене и проучване на руди и въглища, които прилагат електрични и магнитни методи и металометрия, а понякога и детайлно гравиметрично проучване; над 10 каротажни станции. Ежегодно държавата отделя по 12 - 17 млн. лева за геофизични и 90 - 110 млн. лева за геоложки проучвания. Наред с това се разгръщат и научните изследвания в тези две направления. В Българската академия на науките (БАН) се създават първоначално Геологически, а след това и Геофизически институт. Научни звена от различен ранг се изграждат към повечето отраслови министерства и ведомства. Разширява се подготовката на висши и средни технически кадри, като в Минно-геоложкия университет се организира Катедра по приложна геофизика, а в Софийския университет "Св. Климент Охридски" - съответен сектор към катедрата "Метеорология и геофизика". Проф. Ив. Петков принадлежи към онова поколение изследователи, което взе дейно и ръководно участие в геофизичните проучвания и преди всичко в развитието на геофизичната наука в България.

Мнението ми за човека Иван Петков и оценката ми за неговата ръководна дейност в българската геофизика се базират главно на общуването и творческите ми контакти с него в продължение на близо 50 години. Благодарен съм на съдбата, че през лятото на 1954 г., когато постъпих на работа по разпределение в Геофизичния отдел на Главното управление за геоложки проучвания (по-късно Комитет по геология), ме срещна с проф. Петков, тогава старши геофизик в същия отдел и ръководител на сеизмичното направление. За разлика от П. Паунов - началник на отдела, който бе готов да ме освободи от разпределение, тъй като нямало перспективи за развитието на геофизиката в страната, Петков ме прие радушно и предложи да разработим съвместен проект за регионални сеизмични проучвания в Тракийската низина. По проекта работихме около 20 дни и за моя радост "дистанцията" между нас се срина твърде бързо. Първите впечатления за човека и специалиста Петков показаха, че той е пристрастен към работата си, от него лъхат доброта и доброжелателност, че той е уравновесен по характер и с чувство за мярка. Впоследствие се разкриха и още редица други негови положителни качества като уважение, дружелюбност и великодушие към другите. Той държеше особено много на уважението към колегите и често цитираше Чарлс Дарвин, "че няма по-скъпо нещо в живота от уважението към човека".

Когато постъпих на работа, в голямата стая освен с Ив. Петков се срещнах още с геофизиците Б. Григоров, Й. Теодосиев, Л. Димитров, Хр. Калфин и Х. Папаров. Атмосферата бе колегиална и творческа, личеше уважението, което изпитваха един към друг, но ми направи силно впечатление, че към него се обръщаха сърдечно с "бай Иване", а в моя роден край на такова обръщение можеха да разчитат добродушните и уважавани хора. Това мнение се потвърди многократно и с още по-голяма сила в продължение на многото години, през които съм работил и общувал с него и съм имал професионални и творчески контакти. Той ми бе непосредствен ръководител в продължение на две години (1954 - 1956), когато се реализира проектът за регионалните сеизмични проучвания в Южна България. По време на полевите измервания проф. Петков беше командирован и системно посещаваше групата, за да обсъждаме хода на работата и преди всичко методиката и получаваните резултати. Съвместно разглеждахме сеизмичните ленти, оценявахме тяхното качество и информативност, обработката и интерпретацията им. Той споделяше натрупания опит от извършените преди това сеизмични проучвания, както и от специализацията си в редица райони на бившия СССР. Особено интересни и полезни за мен бяха вечерните дискусии с него, имащи не само професионален характер, защото с тях се направиха и първите стъпки за изграждане на трайни приятелски отношения между нас. Това стана, защото той бе носител на житейска мъдрост, а аз усещах как се радваше и на чуждите успехи и постижения.

След моето преназначаване в отдела за попътно търсене на уран през 1956 г. (секретна дейност) контактите ми с Петков станаха по-редки, но сближаването с него продължаваше с неотслабваща сила. През 1961 г. той бе избран за доцент към катедра "Метеорология и геофизика" на Физическия факултет на СУ и по съвместителство работеше в Научния институт по геология към Комитета по геология (КГ). В института една от основните теми бе посветена на съставянето на тектонска карта на България в М 1:200 000. При нейното изпълнение, като ръководител на геофизичната група, заедно със ст.н.с. Стефан Богданов вложиха много усилия за умело използване на наличната геофизична информация и станаха съавтори на колективния труд "Тектонски строеж на България".

Отношенията ми с Иван Петков придобиха още по-съдържателен характер след създаване на Предприятието за геофизични проучвания и геоложко картиране, на което аз бях назначен за заместник-директор. Малко по-късно бе учредено и самостоятелното звено - Централна научна лаборатория по приложна геофизика (ЦНЛПГ), на която ръководител по съвместителство стана Ив. Петков, вече професор. През този период творческите ми контакти с него станаха системни, а ключовите проблеми, които обсъждахме, бяха свързани със състоянието и перспективите за развитие на геофизичните проучвания и геофизичната наука в страната. Най-често формата, под която се събирахме, бе четворката Христо Дачев (директор на ПГП и ГК), Цвятко Велчев (началник на Геофизичния отдел на КГ), професор Петков и аз. Нашите разговори "се въртяха" главно към насоките и плановете за развитие на геофизичните проучвания в страната, за методиката им и подобряване на тяхната ефективност, за взаимоотношенията между двете организации и за засилване на научните изследвания. Проф. Петков вложи много труд и усилия за определяне на научните направления и темите на научните сътрудници (седем-осем души) в ЦНЛПГ и настоятелно изискваше те да бъдат свързани с нуждите на практиката. Той има съществен дял в организационното укрепване на ръководеното от него звено и главно за издигане на научното му равнище.

След прекратяване на дейността на ЦНЛПГ научните изследвания в областта на проучвателната геофизика бяха съсредоточени в Геологическия институт (ГИ) на БАН, където бе сформирана Секция по геофизика. Отново за ръководител на това научно звено по съвместителство бе издигнат проф. Петков. С неговото активно участие в тематиката се включиха и задачи от фундаментален характер, като: дълбочинен строеж на земната кора и горната мантия; тектонско райониране на територията на страната; геофизични критерии за прогнозиране на нефт, газ и други енергийни суровини, на руди на цветни и благородни метали и др. След като бе натрупал солиден научен опит, той осъществяваше по най-добър начин ръководството на научната дейност на сътрудниците. Проявяваше интерес към тяхната дейност и системно обсъждаше резултатите от разработваните теми, даваше полезни съвети, без да натрапва своите виждания. От 1972 г., след избора ми за ст.н.с., аз постъпих на работа в Секцията по геофизика на ГИ, където общуването ми с проф. Петков продължи, ние станахме близки приятели, а мъдреците казват, че "приятелството е циментът на живота". Секцията по геофизика в ГИ на БАН просъществува до 1978 г., когато бе създаден Научноизследователски институт по полезни изкопаеми (НИПИ). В него се изградиха две геофизични секции: а) по нефтена геофизика с ръководител ст.н.с. Ст. Богданов и б) по рудна геофизика с ръководител моя милост, ст.н.с. I ст. Д. Йосифов, по-късно и заместник-директор на НИПИ. Проф. Петков беше включен в състава на научния съвет на новосъздадения отраслов научен институт и активно подпомагаше неговата дейност.

В края на 70-те години на миналия век Иван Петков се бе утвърдил като достоен професор в нашата Алма Матер и му бе възложено да ръководи Геофизичния сектор на Катедрата по метеорология и геофизика към Физическия факултет. Тук той водеше три основни курса за геофизичната специалност: обща геофизика, гравиметрия и сеизмични методи. Освен това водеше лекции по обща геофизика за студентите по геология на Геолого-географския факултет на СУ, който по негово предложение аз поех от 1979 г. като хоноруван професор. Освен ръководната дейност на изброените по-горе предимно научни звена той беше и председател на Националния комитет по геодезия и геофизика; ръководител на комплексната програма "Планетарни геофизични изследвания" - КАПГ, член на Националния съвет по геология, член на ръководствата на Съюза на учените в България (СУБ) и Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия (НТС по МДГМ). А важното в случая е, че навсякъде и към всяка работа проф. Петков се отнасяше отговорно, а както е известно, тя, отговорността, възвисява човека.

За да завърша моите спомени за човека проф. Петков, не мога да не отбележа, че той запази левите си убеждения до края на живота си, за разлика от някои учени, които бързо подмениха социалното си световъзприемане с псевдодемократично мислене, отричайки постиженията на българската наука. А безспорно родната геофизика по всички основни показатели и критерии: мащаби и прилагани методи, степен на изученост, професионална класификация и техническа въоръженост, са обективна предпоставка за нареждането ни сред първите десет в Европа.

Научни постижения и приноси на проф. Иван Петков

Той завършва висше образование по специалностите "Математика" и "Физика" във Физико-математическия факултет на Софийския университет. Специализира повече от година сеизмопроучване в различни райони на бившия СССР. Във Военнотопографския институт извършва гравиметрични измервания, а в Комитета по геология - гравиметрични и сеизмични проучвания. През 1953 г. преминава на преподавателка работа в Софийския университет "Св. Климент Охридски", но както беше отбелязано по-горе, без да прекъсва връзката си с геофизичната практика. Така неговата дейност се опира на солиден фундамент, представен, от една страна, от математиката, която има свойството да обобщава и придава на обкръжаващия ни безпорядък строга и логична форма, и от друга страна - от геофизиката, съчетаваща изяществото и строгостта на физико-математичните теоретични основи на серия от методи за изследване на сложни геоложки и физични обекти и процеси, протичащи предимно в земните недра. Но за проф. Петков от най-голямо значение за постигане на успех в живота е трудът. Той обичаше да казва: "Без упорит труд няма нито таланти, нито гении. Даже и човек да е белязан с печата на гения, той не може да създаде не само нещо велико, но и даже нещо средно, ако не се труди системно и постоянно". Целият негов живот е подчинен на този постулат, който му донесе големи успехи и постижения.

В случая съм далеч от намерението да направя цялостна оценка на богатото и многообразно научно творчество на проф. Петков, защото това е доста трудно, а освен това аз не разполагам с представителни биографични данни, с пълен списък и сепарати на публикациите за написване на този материал. Ще направя опит да акцентирам главно върху онези негови приноси, които според мен оставиха трайни следи в геофизичната ни наука. И все пак не може да не се изтъкнат някои негови постижения, които имат пионерски характер, сред които се открояват:

а) Полагането на основната гравиметрична мрежа в България през периода 1941 - 1946 г. и изграждането на еталонен гравиметричен полигон в София. Това са важни условия, без които е невъзможно да се извършват успешни гравиметрични изследвания както за нуждите на приложната геофизика, така и за геодезията.

б) В изпълнение на международни решения под негово ръководство и участие се извърши абсолютно определяне на силата на тежестта с махален апарат у нас и се осъществи връзка със световната гравиметрична точка в Потсдам. Това е уникално измерване, с помощта на което националната гравиметрична мрежа се свърза със световната. По този начин се създават необходимите условия за съставяне на представителни гравиметрични карти и възможността те да се свързват с подобни карти на други държави, за да се изследва гравитационното поле на планетата.

в) Като активен участник в сеизмичното райониране на България във връзка с антисеизмичното строителство той е идеолог за провеждане на комплексни геофизични изследвания с цел микросеизмично райониране на територията на гр. София и околностите. Комплексът от методи (сеизмометрия, гравиметрия, магнитометрия, геофизични изследвания в сондажи и сеизмоторпедиране) позволява да се изучи дълбочинният строеж на Софийската котловина и да се получи необходимата информация за релефа на неогенската подложка, както и за т.нар. зона на малките скорости на сеизмичните вълни на приповърхностния земен слой. Получената информация представлява надеждна геофизична основа за микросеизмичното райониране на столицата.

Наред с производствената, педагогическата и ръководната дейност в геофизиката проф. Петков разви на широк фронт и значителни по обем и широк тематичен обхват научни изследвания. Неговото творчество съдържа теоретични разработки, изследвания във връзка с изучаването на геоложкия строеж на територията на България, както и такива, посветени на търсенето и откриването на редица полезни изкопаеми. В редица публикации той разглежда и методични проблеми, предимно в областта на сеизмопроучването. Към първото направление се отнасят серия от публикации, посветени на решаване на правата и обратната сеизмокинематична задача. Изследвани са редица теоретични задачи за определяне на скоростните и геометричните параметри на различни съчетания на многослойни среди при измервания по отразени и челни сеизмични вълни. Освен за многослойни среди намерени са решения за изучаване на триизмерни тела и цилиндрични повърхности. Всички публикации в това направление са включени в монографията "Принос към теорията за решаване на правата и обратната сеизмокинематична задача", като са добавени и някои непубликувани разработки.

Значителен е приносът на Ив. Петков в изучаване на дълбочинния строеж на територията на България. Още през 1963 г. той за пръв път определя дълбочината на повърхността на Мохоровичич по гравиметрични данни. По-късно в съавторство с геофизици и геолози са изследвани геотектонският строеж на България, дълбочинният строеж на Западнородопския блок и за пръв път е дадена геофизична характеристика на някои от главните разломни структури в страната. Във връзка с изучаването на геоложкия строеж на нашите земи следва да се отбележат две съвместни публикации с проф. Л. Димитров, които са класически примери и образец за нашата страна. В първата от тях (1962 г.) "Опит за изясняване на релефа на андезитната подложка на Бургаския терциерен басейн по данни от гравиметрични и сеизмични проучвания" се демонстрира висока ефективност на комплексирането на геофизичните методи. Във втората статия "Върху някои корелации между геомагнитното поле и разломната тектоника на България" е установена важната закономерност, че осите на магнитните аномалии следват линиите на разломни структури, вместващи интрузии с повишени магнитни свойства. Твърде съществени резултати са постигнати и при сеизмичното изучаване на някои междупланински котловини в Югозападна България.

Освен в изучаването на геоложкия строеж на територията на страната в повече от десет колективни публикации проф. Петков има реални приноси в разкриването и проучването на редица находища на полезни изкопаеми, с което се разширява минерално-суровинната база на страната. Той успешно участва в сеизмичните проучвания, допринася за откриването на Тюленовското нефтено находище, както и за оконтуряването на солното тяло (солния щок) край Провадия, чиято икономическа ценност надхвърля 10 милиарда лева. Пряко отношение към разкриването на цялостния въгленосен потенциал на Източномаришкия басейн (най-голямото находище на лигнитни въглища в Балканския полуостров) имат и резултатите от сеизмичните проучвания в Източната Тракийска низина, осъществени под ръководството на проф. Петков. Не може да не се отбележат и резултатите от сеизмичните проучвания, установили множество проводящи структури (предимно разломи), със сондирането на които се увеличиха някои от термоминералните ресурси на Кюстендилските и Сапаревските минерални бани.

Важен дял в научното творчество на проф. Петков заемат методическите разработки, обективната необходимост на които се определя от обстоятелството, че по-голямата част от геофизично изследваните обекти се отличават със своята уникалност. Повечето от неговите публикации в това отношение са насочени към повишаване на ефективността предимно на сеизмичните методи, а освен това са колективни. За тогавашния период заслужава да се отбележат новите начини за определяне на ефективните и пластовите скорости на отразените вълни, както и новите методи на интерпретация. Друга важна в методическо отношение тема с изразен принос е посветена на определяне на оптималната база за групиране на сеизмоприемниците при метода на отразените вълни. В няколко публикации се привеждат резултати от ултразвуково моделиране на сеизмични вълнови полета при сложно построени геоложки среди

Няма да се получи реална и обективна представа за постиженията и научните приноси на проф. Петков, ако не се споменат колективните му публикации, посветени на сеизмичното райониране на територията на България и на микросеизмичното райониране на нашата столица. В тях е направен задълбочен анализ на сеизмичността и сеизмичния режим, съставени са съответни карти и са набелязани районите с повишена земетръсна опасност. Освен научна ценност тези резултати притежават и определен социално-икономически резонанс, тъй като на тях се базират промишленото и гражданското строителство у нас.

Към всичко това следва да се добави като негово лично постижение участието му в няколко колективни научни труда, в които се разглежда структурата на земната кора в Централна и Югоизточна Европа въз основа на взривно-сеизмични изследвания; строеж на земната кора и горната мантия в Централна и Източна Европа; земен топлинен поток в Европа. Това съавторство с известни учени от редица европейски страни е висок атестат и международно признание лично към проф. Петков и към българската геофизика.

Като завършек на неговите научни постижения следва да се отбележат и двата учебника "Обща геофизика I - сеизмология и сеизмично изследване на земната кора" и "Обща геофизика II - форма на Земята, гравиметрия, земен магнетизъм, геоелектричество, геотермия и радиоактивност", както и неговата успешна педагогическа дейност. Той има големи заслуги за подготовката на специалисти геофизици, участвали активно в геофизичните проучвания и в развитието на геофизичната наука у нас.

За да е пълна частта за научните постижения и приноси на професора, следва да се изтъкне, че най-характерното за него като учен изследовател са прозорливостта, умението дълбоко да се анализират и обобщават научните факти и резултати, способността да прави обосновани изводи и стремежът винаги да бъде коректен и етичен към колегите си.

Забележително е и участието на проф. Петков в научните съвети на Геофизичния и Геологическия институт на БАН; на Единния център за науките за Земята; на НИПИ; на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски"; на научно-техническия съвет на Комитета по геология. Неговата творческа дейност се простира и в работата му като член на редколегията на "Българското геофизично списание" и на "Geologica Balkanica". Големият му авторитет като учен изследовател и високите морални качества са в основата на избора му за дългогодишен член на Специализирания научен съвет по геофизични науки и Специализирания научен съвет по геологически науки на Висшата атестационна комисия и Научната комисия на науките на Земята (в миналото - по геологически и географски науки). В това отношение той демонстрира завидна обективност и справедливост в преценките си за младите учени и бащина загриженост за тяхното научно израстване.

Богатата научна продукция и авторитетната преподавателска дейност на проф. Петков получиха високо признание от страна на държавата и от държавни институции. Той бе награден с три ордена ("Кирил и Методи", "Народен орден на труда" - сребърен, и "Народен орден на труда" - златен), а също така и три медала. Освен това той получи ведомствени награди от Комитета по геология, Министерството на химията и металургията и Министерството на минералните ресурси.

При отбелязването на стогодишнината от рождението на проф. Петков не може още веднъж да не се изтъкне неговата ръководна дейност в проучвателната геофизика, както и забележителните му научни постижения и приноси. Неговото име е неотделимо от цялостното развитие на геофизичната наука след 1950 г. в нашата страна. Неговият съзидателен живот бе в съзвучие с гениалната мисъл на М. Горки: "Труд и наука - на земята няма нищо по-велико от тези две сили". Иван Петков ни напусна, за да остане завинаги с нас, живите. Духът и голямото му дело ще витаят във вековете сред геофизичната гилдия, защото той изживя плодотворен и успешен живот, достоен и за бъдещето!